Там, високо на върха...

Актуализирано: преди ден






Текстът е писан по времето на изолация.


Там, високо на върха, живеят богаташи. Понякога, когато ни е много скучно, с моя мъж решаваме да се разходим, даже имаме кодова дума - да идем да видим какво правят милионерите. Преди дни, Щутгарт беше абсолютно замрял, не само заради мерките, но и защото в неделя, така или иначе е пусто. Качихме се ние и що да видим. Както и преди, милионерските улици са абсолютно тихи. Ферарита, Ламборджинита, стоят паркирани в гаражи, чиито врати не са спуснати, явно идеята им е за нещо, като отворен ден на музея само, че надничаш през ограда. И естествено, това е безплатно. Огромни магнолии с натежали цветове надвисват над мраморни статуи. Пъклена тишина. Дадох си сметка, колко е маниакално това разграничаване от плебейския живот, до степен санитарен минимум на срещите. Тези хора си живеят така, постоянно. Не е само по време на изолация. Те не общуват с други хора, освен с живеещите им в съседство, едва ли ползват градски транспорт, просто до техните къщи, няма такъв. Гаражите им, с натикани в тях бляскави, като великденски яйца, коли, са все едно недокосвани от човешка ръка. Изумява ме това, че такъв живот е най-обикновен избор. Нито е наложен, нито е препоръчан, а е пожелан. Ние нали сме си от низината, повървяхме, вдигайки шум, а аз помечтах някой ден да имам пердета, като на тези къщи, горе.


Иначе, до нас през лятото, цъфтят люляци. И ухаят неповторимо.


Автор: Нели Емрович

Нели Емрович е журналист, който изостави професията си и потърси щастието в Германия, но все още обича да пише и мечтае.